Идиоти, нещастни! Не разбирате ли, че въпросът не е дали ние сме търпими към ТЯХ, а дали ТЕ са търпими към нас? Помислете какво ще се случи, когато циганите се усетят по-силни и по-многобройни от българите? Какво ще се случи, когато на турците разрешат да извършат онова, което извършиха в Кипър през 1974 година? Не виждате ли, че процесите у нас са идентични с процесите в Косово от близкото минало? Намаляване относителния дял на сръбското население, докато се стигне до събитията, на които днес сме свидетели. В състояние съм да ви напиша хиляда страници с примери, но тъпите ви кратуни едва ли ще уврат.
Вие сте съгласни народът, от който произлизате да умре. Вероятно сте съгласни и вие да умрете. Също и вашите семейства, и близките ви, и приятелите ви. В името на етническия мир, разбира се! Колко благородно! Само че ние, за разлика от вас искаме да живеем. Та затова е целият шум. Да раздвижим все още живите. Да ги подтикнем да се замислят. И да направят нещо. Нещо, което ще е от полза за всички ни.
Нямаше да обърна внимание на писанията, ако в тях не присъстваше един любопитен елемент. От една страна – не сме познавали ДС, чели сме за тази службица по книжките и във вестниците. Чели сме, така е. Но и нещичко сме видели. От килиите на ул. “Развигор” №1, през Първи отряд за политически осъдени на Старозагорския затвор, десетките арести… Искаш ли още доказателства, че познаваме онези, за които говорим, момченце?
И ДО ПРЕДАНИТЕ НА ДЕЛОТО
От друга страна, обаче: “Те никога няма да ви кажат, че знаменцата и химните САМО украсяват кабинетите на Поръчителите на битката. Инициаторите на битките абсолютно нехаят за подобни измишльотини, като знаменца, гербчета и прочие. Тези атрибути-знаци са “кокъла на кучето”, с който умелия опитен кучкар си осигурява благоденствието. Хвърля кокъл на псето, и докато онова се дави с плячката си, господаря тихо рахатясва. Нещо повече – господарите и от двете воюващи страни, съвместно си плетат кошницата, докато кучетата им си се давят с кокалите си. Ето така – обучаваш си псето от малко, да реагира на определени сигнали, и после ти е лесно. Пускаш химн, развяваш по некой байряк - и си се наслаждаваш на Резултата от Обучение на псетата си. Вие не сте ли чули, че по време на война се правят най-коравите сделки? Не знаете ли, че господарите на войните не са политиците?
Не усещате ли, че играете по свирката на ловджията, досущ едни послушни обучени кучета? Не виждате ли, че докато дъвчете кокала, господарят товари портокалите в бурета?” Ето, точно тук е ченгеджийската намеса. Познато до болка. Само че този път ченгетата сбъркаха. Този път нашият сценарий е различен, а те не са имали време да научат. Бързали са ченгетата и не са разбрали, че при нас няма господари и роби, няма шефове и подчинени. Всеки, присъединил се към Воините на Тангра го знае. Ченгетата е трябвало да се намесят спешно, без предварително да проучат обстановката, както е според техните инструкции. Което значи: успели сме да разлютим осите от ДС – НСС. Те виждат в нас заплаха за бейския си рахатлък под турския чадър на Сава Доган ефенди. Очаквайте повторение на събитията от декември 1998 година. И помнете, че тогава победихме. Този път победата ни ще е още по-голяма, защото за нея ще научи цял свят.
Налага се да кажа още нещо за ченгетата. Ние имаме нужда от ченгета. И от Държавна сигурност имаме нужда. Но нямаме нужда от ченгета, които клечат да вардят един кенеф, защото някой написал върху него с блажна боя “Костов е педал”. Няма нужда от служба, която поставя сигурността на една или друга политическа партия над сигурността на нацията и държавата. За жалост днешните български ченгета и служби са твърде далеч от онова, което ние искаме да бъдат.
Или може би момченцето, което се е заело с трудната задача да ни отговори не е ченге, а еврейче? Виждам, че се позовава на Еклисиаст, сиреч на Проповедника. Е, влага в устата на еврейския “пророк” думите на живял доста време преди него елински мъдрец, но това са подробности. Ако обаче евреите са решили да ни прочетат една такава дълга проповед, значи работата е още по-дебела. И ще стане още по-интересно. Какво пък, ние сме Воини. Битките са нашият живот. Спомнете си воините на Атила, описани от Приск Тракийски. Техният певец пеел песни за славни времена, а воините плачели, защото три дена вече минали, а те не били влезли в нито едно сражение с врага.
Сега няколко думи за нашата Вяра и за нейните критици. Да не делим хората по пол, раса, народност и вяра, така ни учат те. Звучи красиво. Но е лишено от смисъл. Да не различаваш пола на съществото срещу теб означава да ти е все едно с мъж или с жена ще си легнеш. Е, на голяма част от депутатите им е все едно, но ние не сме депутати. Нито гейове. Нито даже обикновени педерасти като индивидите, учещи ни, че между половете няма разлика. За него може да няма, за нас обаче има. Същото е с расите, етносите и религиите. Различен, често пъти несъвместим начин на мислене и начин на живот. Да живеем всички заедно? По един и същи начин? И всички да се чувстваме добре? Научете тигъра да пасе трева и кравата да глозга кокали пък тогава ще си говорим. Нека погледнем проблема и от друга страна. По света има стотици милиони семейства, но всеки нормален човек се стреми да нахрани своето семейство. По света има хиляди народи, но всеки нормален, невидиотен от глобалистката пропаганда човек иска именно неговият народ да живее достойно, да се развива. Има, разбира се и такива, които не споделят казаното от нас, но нали знаете – мазохистът е тип, който умира от кеф, ако го биеш, изтезаваш, ако стъпваш с калната си обувка върху лицето му… И така нататък. Те сами си признават какво им доставя удоволствие, като го пожелават на своята нация. Но нали те също са част от тази нация. Значи го пожелават и на себе си. Ами да минат нощем пеша през Столипиново. Ще го получат, вервайте ми. Ние обаче сме твърде далеч от подобни желания. Именно затова сме Воини на Тангра.